Защо медитираме?

Защо медитираме? Ние медитираме, защото този свят не може да ни удовлетвори. Така нареченият мир, който изпитваме в своето ежедневие, е пет минути мир след десет часа безпокойство, вълнение и разочарование. Постоянно се намираме във властта на негативните сили, които са около нас: завистта, страха, безпокойството, вълнението и отчаянието. Тези сили са като маймуни. Когато се уморят да ни хапят и се оттеглят за няколко минути, ние казваме, че се наслаждаваме на мир. Но това въобще не е истински мир, защото в следващия миг те ще ни връхлетят отново.

Само чрез медитация можем да получим дълготраен мир, божествен мир. Ако медитираме сутрин с цялото си сърце и душа и получим мир дори само за минута, тази минута мир ще проникне в целия ни ден. А когато имаме медитация от най-високо ниво, тогава наистина получаваме траен мир, светлина и блаженство. Ние се нуждаем от медитация, защото искаме да израснем в светлина и да осъществим себе си в светлина. Ако това е нашият стремеж, ако това е нашата жажда, тогава медитацията е единственият път.

Ако чувстваме, че сме удовлетворени от това, което имаме и което сме, тогава не е необходимо да навлизаме в сферата на медитацията. Причината, поради която навлизаме в медитацията, е изпитваният вътрешен глад. Ние чувстваме, че вътре в нас има нещо светло, нещо безкрайно, нещо божествено. Чувстваме, че отчаяно се нуждаем от това нещо, но в момента нямаме достъп до него. Нашият вътрешен глад идва от духовната ни потребност.

1. Медитацията не е бягство
2. Стремеж и усилие
3. Въпроси и отговори за медитацията