По време на медитация или молитва, някои хора се концентрират върху различни предмети като фотографии или други неща. Разумно ли е да се привързват към тези предмети или е по-добре да медитират върху нещо безформено, което не могат да видят?

Когато медитират върху някакъв предмет, те не го обожават като Бог, а само получават от него вдъхновение. Аз гледам една свещ и виждам пламъка, но не възприемам този пламък като Бог. Възприемам пламъка като източник на вдъхновение. Този пламък ме вдъхновява и увеличава моя стремеж да се изкачвам нагоре с изгарящ вътрешен плач. Когато медитирам, може да поставя пред себе си цвете. Цветето не е Бог, въпреки че в него присъства Бог. Но то ме вдъхновява и ми предлага чистота. Може да запаля инсенс. Самият инсенс за мен не е Бог, но той ми дава чувство на чистота и ми помага в моя духовен напредък.

Ще използвам всичко, което ме вдъхновява, за да увелича стремежа си, независимо дали е фотография, свещ или цвете, защото когато моето вдъхновение и стремеж се увеличат, аз чувствам, че съм се придвижил една крачка напред към целта си. Но нито цветето, нито свещта, нито фотографията сами по себе си са обекти на обожание.