SriChinmoy.org
bg Повече за Шри Чинмой
x

Добро и зло

В началото е имало само Тишина и безкрайна Светлина.  После на всеки човек е била дадена ограничена свобода, но ние сме злоупотребили с тази ограничена свобода до такава степен, че в известен смисъл сме създали свой собствен свят на невежество, несъзнателност и небожествени сили. Ние сме като крава, вързана за дървото с въже. Като използва ограничената свобода, която има, кравата тича наоколо и унищожава всичко, до което се добере.

Злото е в ума ни, не в нашето стремящо се сърце. Умът иска да вкуси целия свят на безкрайно малки части, парче по парче. Сърцето иска да обхване целия свят като едно. Сърцето чувства, че целият свят му принадлежи. Умът казва: “Това е мое. Това е твое.” Колкото повече умът успява да раздели, толкова по-голяма радост получава. Злото е чувството за отделеност. Където има обединение, там няма зло. Ако имаме добра воля, любов, чувство на единство, тогава вместо да унищожаваме света, ще се опитаме да прегърнем целия свят.

Това е все същата стара история: непослушание. Ако изпълняваме вътрешния закон, тогава нищо няма да ни се случи. Но когато не се подчиним на вътрешния закон, се появява злото. Ако правилно използваме свободата си, тогава вървим към Божественото, към Светлината. Но ако злоупотребяваме с нея, тогава ставаме анти-божествени, ставаме враждебна сила.

В намеренията на Бог не е влизало съществуването на небожествени сили. Но в този свят се случват много неща, които са толерирани. Едно е, когато нещо е напълно одобрено и друго е, когато то просто е прието или толерирано. Какво правят родителите, ако имат лоши деца? Те просто търпят непослушните, невъзпитани деца. Ние всички сме Божии деца. Някои са добри, други са лоши. Но Бог не е възнамерявал да има лошо творение.

Бог е всеприсъстващ. Той е в доброто и Той е в така нареченото зло. Ако един тигър иска да ме погълне, аз чувствам, че тигърът е небожествена сила. Но Божието съществуване е и в тигъра. Всичко е в процес на еволюция към по-пълно проявление на Бог. Без значение кое ниво на развитие е достигнал един човек или предмет, Бог все пак присъства в тази личност или предмет.

В момента аз пия дестилирана вода. Това е хубава вода. Но водата може да бъде и мръсна, затлачена, нечиста. Бог може да бъде открит в нечистата вода, така както и в чистата. Но макар Бог да е там, аз няма да пия нечиста вода, защото знам, че ще навреди на тялото ми.

Духовните хора, които медитират, се опитват да видят Бог на определено ниво на съзнание. Бог присъства и в лошите неща, но ние не искаме да се връщаме към животинското царство и по-ниските нива на съзнание, за да търсим Бог.

Да не би да казвате, че Бог не е само добро, че Той е както добро, така и зло?
Да. Бог е и добро, и зло, но при това Той е над двете. Това е като с дървото. Да кажем, че корените са злото, а клоните са доброто. Но те са едно, те са части от едно и също дърво. Злото е по-низша проява на Истината, а доброто е по-висша проява на Истината. Няма нощ без светлина, дори и в най-тъмната нощ винаги има поне мъничко светлина. Но Бог е в двете и отвъд двете, така както небето е над дървото.

Ако кажете, че Бог не е в злото, значи казвате, че Бог не е всеприсъстващ. А това е все едно да кажете, че Бог не е Бог. Бог е и в двете, но Той не е обвързан от тях. Той е като лодка, която е във водата и същевременно над водата.

От чисто духовна гледна точка не съществува добро или зло. Злото съществува само в менталния свят. Това, което смятаме за зло, е всъщност по-малка истина или несъвършенство, израстващо в по-голяма истина или по-съвършена реалност.
Когато се гмурна дълбоко навътре,
аз не виждам джунглата на несъвършенството
нито дори папратта на трудностите,
а само усмивката на съвършенството
и танца на насладата-удовлетворение.
Не мога да разбера как нещо, създадено от Бог, може да е несъвършено. Как може Той да създаде душа, която в началото не е съвършена, и после да каже: “Добре, върви по своя път, развивай се доколкото можеш”?
Бог не хвърля душата безсърдечно в света на проявлението. Душата не е сама. Самият Бог е винаги в душата. Ние сме дошли от Бог и сме част от Него. Но къде е нашата реализация? Къде е нашето съвършенство? Ние сме в процес на съзнателно постигане на тази реализация и съвършенство. Всеки индивид представлява Бог, но не всеки Го е реализирал съзнателно.

Абсолютният Бог, който е Върховното Аз, е съвършен. Най-Висшият, Единият без втори, Бог, който е създал многообразието, е винаги съвършен. Но Бог, който се е спуснал в земното ниво за еволюция, е приел несъвършенството, защото Той е влязъл в земно съзнание, пълно с ограничения и несъвършенства.

Вярвате ли в греха?
Това, което другите наричат “грях”, аз наричам “несъвършенство”. Ние сме създадени от Бог, който е целият любов, целият наслада. Когато успеем да отстраним булото на невежеството от съзнанието си, ние незабавно влизаме в света на съвършенството. Тогава не съществува такова нещо като грях. Грехът е в ума ни, той никога не може да е в душата ни. Какво е грехът? Той е нещо, което обвързва и ограничава, като затворническа килия. А какво е насладата? Това е безграничната свобода на съвършенството.

От философска гледна точка това, което някои хората наричат зло или грях, ние възприемаме като невежество – постоянната игра на Майя или илюзията. Въвлеченият в тази игра се различава от освободената душа, която не е е подвластна на тази илюзия на действителността. Чрез медитацията ние можем да освободим себе си от невежеството, от илюзията и да трансформираме човешката си природа в божествена природа.
Радостното желание на твоето сърце
да послуша Бог
ще измие
хилядолетното
невежество на ума ти.
Какво разбирате под невежество?
Определението за невежество в едно кратко изречение е ограничено съзнание. Когато влезем в неограниченото съзнание, невежеството изчезва.

В този свят има светлина, повече светлина, изобилна светлина, безгранична светлина и безкрайна Светлина. Ако приемем невежеството като унищожение, тогава грешим. Трябва да видим, че това, което наричаме невежество, съдържа ограничена светлина. Дори и в най-тъмната нощ има някаква светлина. В противен случай въобще нямаше да съществуваме. Едно дете естествено е невежо в сравнение с по-големия си брат; но детето също носи в себе си светлина.

Така че това, което наричаме невежество, е друга форма на светлина. Аз, ти и тя като индивиди имаме ограничена светлина – да кажем съвсем малко светлина – в сравнение с Бог, който е безкрайна Светлина. Но чрез своята молитва и медитация ние израстваме в Божията безгранична и безкрайна Светлина и ставаме всичко, което Бог има и всичко, което Бог е.

Това, което наричаме невежество, не е нищо повече от едно преживяване, което Бог има в нас и чрез нас. Ако станем съзнателни за факта, че сме само Негови инструменти, тогава ние не сме обвързани от невежеството. Ние виждаме, че има някой, Вътрешният Водач, който играе Своята Космическа Игра в нас и чрез нас. Ако знаем, че сме просто инструменти, тогава няма невежество, няма светлина -  съществува само Всевишният, който е всичко. Той е Действащият, Той е действието, Той е резултатът, Той е всичко. Но ако чувстваме или мислим, че вършим всичко сами, ние правим хималайска грешка.
Ще дойде време,
когато всяко човешко същество
ще се преизпълни с душевна смелост,
за да смири гордостта
на нощта от невежество.
Говорите за нощ и светлина. Смятате ли, че има части от живота, които са тъмни и несъвършени?
Животът се състои от съвършенство, но можем да кажем, че съществува по-малко съвършенство и по-голямо съвършенство. Не можем да кажем, че тази страна е черна, а другата е бяла. Ще кажем, че от едната страна има сравнително по-малко светлина. Така че няма негативно и позитивно; има само позитивно. Но това, което е по-малко позитивно, има по-малки възможности и понякога го наричаме негативно.

Веднъж четох, че ако изберете злото, вие не сте истински свободен. Сметнах идеята за интересна. Ще ми я разясните ли?
Преди всичко трябва да знаем какво е злото. Всичко, което ни ограничава, всичко, което ни обвързва, е зло. Злото идва при нас под формата на удоволствие и когато се отдадем на удоволствието, което злото ни носи, ние сме уловени. Злото, което иска да ни направи свой инструмент за собствените си цели, ни кара да се чувстваме безпомощни и невежи и това е причината да го приемем.

Понякога може да нямаме свобода във външния живот, но във вътрешния си живот да имаме значителна свобода. Можем да се молим, можем да се концентрираме, можем да медитираме дори и в затворническа килия. Но когато злото ни завладее, нашата вътрешна свобода си отива и външната свобода също ни напуска. Тогава ние неизбежно се стремим към осъществяване на своите желания или зли импулси.

Всяко нещо си има своя природа. Природата на злото е да обвързва, в природата на божествеността е да освобождава. В природата на скорпионите е да жилят. Не можем да очакваме от тях да се държат различно. Ето защо не трябва да им даваме възможност да ни ужилят. Трябва винаги да стоим настрана от тях. Ако застанем пред някой скорпион, за да проявим собствената си свобода, това е глупост. Трябва да чувстваме необходимост да останем само с това, което постоянно ни освобождава и ни просветлява, а то е светлината.

Как можем да предотвратим действието на злите сили в нашия живот или в живота на близките си?
Има два доказани начина. Първият е чрез концентрация, медитация и съзерцание. Ако някой ги владее добре, няма да е необходимо да влиза в света на лошите сили. По време на душевната си медитация може да помолите Бог за повече сила, духовна сила. Ако успеете да приложите тази сила в живота си, тогава лошите сили със сигурност ще изчезнат от него.

Другият начин е да се опитваме да виждаме върховната Истина, Бог, във всичко. Това трябва да направим със светлината на душата си. Всеки човек има душа. Душата е една мъничка частица от безкрайната Истина. Душата има пряк контакт с Божественото, с Трансценденталното Същество. Проблемът е в това, че когато говорим с някого, ние не се обръщаме към душата му. Ние виждаме само външното тяло. Физическото е пълно с тъмнина и несъвършенства, така че за нас е трудно да се обърнем към душата. Но нека се опитаме да видим душата вътре във физическото тяло на човека, да общуваме с душата и да изведем на преден план светлината на душата.

Когато постигнем пълно единство с Бог, ще виждаме ли все още противопоставяне между доброто и злото?
Когато сме в състояние на единство с Бог, не можем да кажем, че едно нещо е зло, а друго добро. Когато станем едно с Бог, всичко е проява на Божествената Воля. Но когато нямаме единство с Бог, тогава за една секунда ние сме с Бог, в Бог, а през следващия час сме в себе си – в своя витал, в своето физическо съзнание. Тогава в нас и около нас винаги съществуват и божествени, и небожествени сили . Но когато сме в най-висша, най-възвишена медитация, ние не виждаме противопоставяне на доброто и злото. Защото тогава ние сме едно с Трансценденталната Реалност, а това превъзхожда всички човешки схващания за добро и зло, божествено и небожествено.
Вярата може да повярва на всичко,
което казваме.
Убедеността може да увеличи
силата на вярата.
Убедеността е чиста.
Вярата е сигурна.
Убедеността се оглежда наоколо,
за да види Истината.
Вярата се вглежда навътре,
не само за да почувства Истината,
но и за да стане Истината.